;
Close

Три начина да живееш в настоящето

да живееш в настоящето

 

Да живееш тук и сега не е лесно. В настоящия момент всички се опитваме да постигнем повече, да можем повече, да сме по-добри, по-умни, по-красиви, по-бързи, по-успешни, по-мотивирани, по-здрави, по-щастливи. Искаме още и още без да си дадем сметка, че вече имаме достатъчно. Имаме повече, отколкото ни трябва и можем да използваме. Това, което нямаме е способност да спрем за момент и да се насладим на живота си.

 

Затова в тази статия споделям три изпитани стратегии, които ще ви помогнат да спрете препускането напред, да се заземите и да вземете най-доброто от настоящето.

 

Открийте разликата между това да нямаш нищо и да нямаш нужда от нищо.

 

Наскоро прочетох някъде, че минимализмът не е в това да нямаш нищо, а да нямаш нужда от повече. Интересна мисъл, нали? Това ти позволява да се освободиш от излишното без да го превръщаш в мания или обсебваща мисъл, защото не всички можем (и не искаме) да обличаме или обуваме едно и също всеки ден, да ползваме едни и същи чаши за всичко или да се откажем изцяло от материалното. Но всички можем (ако искаме) да сложим границата на достатъчното и да се освободим непрекъснатата потребност да купуваме още и още. Рискът тук е, че за някои хора да нямаш нужда от нищо означава да си презадоволен.

 

Трупането на вещи, храна, връзки, познанства, знания, без реално да ги използвате е като пълнене на бездънен кладенец – колкото и вода да сипвате, все не стига.

 

Затрупването с непотребни неща може да задоволява различни мотиви, но там някъде дълбоко зад тях стои потребността от обич (от себе си и от другите) и страх, че не сте достатъчно добри. Запитайте се какво липсва в живота ви, което се опитвате да замените с повече вещи. Вероятно няма да си отговорите от първия път, но не се отказвайте.

 

ТЕС може да ви помогне да разкриете основните причини и най-вече да се справите с тях. 

 

Ако искаме да се научим да живеете тук и сега, това е една от важните стъпки, на която трябва да обърнете внимание. Когато хаосът около вас намалее, по-лесно ще приоритизирате важните неща в живота си и това, което наистина е ценно.

 

Пътувайте, за да разширите хоризонта си и да видите по-хубавото, но и по-лошото по света.

 

Пътуването е прекрасен начин да опознаете света и възможностите, които той предлага. А в това число да видите и как живеят останалите. Когато излезете извън границата си на комфорт, ще разберете наистина какво можете и какво не, както и колко издръжливи и изобретателни сте. Ще разберете и че често дрехите на гърба ви са достатъчни, всичко друго е излишен багаж и суета.

 

Лично аз обожавам пътуването – колкото повече, толкова по-добре. Много хора свързват почивката и пътуването само с лежане на плажа, но за мен пътуването е всичко останало. Плажните ми дни се броят на пръсти, но пък километрите са много.

 

Тази година тръгнах към Сантяго де Компостела за втори път. И двете пътувания имаха своята цел. Първото ми Камино или Камино Португес, както го наричат, защото започва в Португалия (юни, 2017 г.), отговори на въпроса как ще се справя с толкова малко вещи и как ще справя с физическите условия на средата, а второто – по оригиналния маршрут от Овиедо до Сантяго, наречено Камино Примитиво (юни-юли, 2018) г. отговари на въпроса подготвена ли съм достатъчно физически и психически да издържа.

 

Физическото усилие и справянето с ежедневните задачи, култура, език, особеностите на пребиваването на ново място не оставят друга възможност, освен да излезеш от ума си и да влезеш в тялото си тук и сега. Пътуването не е само разширяване на хоризонта, то е начин на мислене, който позволява да видиш колко малки са твоите лични проблеми, сравнени с проблемите и възможностите на света навън.

 

И това ни води до третата важна част – движението и физическото усилие като част от процеса на заземяване в настоящия момент.


Движението е здраве, но движението е и форма на медитация. Когато се фокусирате напълно в това, което правите, когато се уморите достатъчно, когато се натоварите пряко силите си, тогава не остава много възможност за ума ви да блуждае и да се терзае за маловажни неща.

 

Като сертифициран персонален треньор и Мастер Ти-Тап треньор НЕ препоръчвам ежедневни изтощителни тренировки, но препоръчвам да се движите всеки ден, поне по 15-30 минути на ден. Дръжте тялото си активно и ще бъдете не само по-здрави, но и по-фокусирани и успешни.

 

Когато можете, спортувайте повече. Дори това да е само продължително ходене пеша. Вървенето часове наред ден след ден, с раница на гърба дисциплинира, изморява и позволява да останеш със себе си. Само тогава можеш да се заровиш навътре надълбоко и да разчистиш нещата, които те карат да искаш повече и да се чувстваш гневен или обиден.

 

Но не е нужно да вървите дни наред, просто сменете средата и се потопете в нея - без телефон и таблет и вървете докато се изморите достатъчно.

 

Физическата умора и изтощението връщат тук и сега, те заземяват и те карат да се почувстваш жив.

 

Това са моите три работещи стратегии. Те могат да станат и ваши, но само ако изберете да ги приложите на практика. Тук и сега.

 

А това кратко видео ще ви помогне да се справите с проблемите, които възникват по време на пътуването.

 

 

Ще се радвам да споделите с мен дали тези стратегии са били успешни и за вас. Успех!

 

 

Гергана Радович

Холистичен терапевт